Актуалността на миналото

Според широко разпространен либерално-позитивистки възглед, миналото представлява нещо, което е съществувало, но сега вече го няма и никога повече няма да се върне. Изкривената представа за линейния напредък и неговата необратимост произлиза от опростена концепция за миналото – вижда се като килер, изпълнен със стари и ненужни вещи, които остават само за всеки случай, но никога не ще бъдат полезни. Според тази идея вчерашният ден неизменно потъва в канала на забравата. Също така историята е представена като широка река с мътна вода, която поглъща всичко попаднало в нея и рано или късно това изчезва в нейното устието – там където тя влива в безсмислието. Миналото разглеждано като стар килер и историята като непреклонно движение към нищото са две взаимосвързани идеи на либерално-позитивистката цивилизация. И двете концепции предполагат времето да бъде едностранен поток без реални измерения, който по своята същност преминава от ново нищо към стара нищожност.

Този сборник от статии, изследвания и есета предлага единна авторска перспектива, която категорично оспорва митологията за времето и миналото като склад на отпадъци; той представя историята не просто като ненужно връщане назад към нищожността. Авторът вярва точно обратното – че миналото е актуално, необходимо и продуктивно. В дълбините му проницателното око на изследователя може да открие очертания на бъдеще; тези контури могат да представляват именно такова бъдеще. Следователно миналото не е просто онова което е било и вече го няма; то остава част от настоящето с потенциал да се прояви повторно във времето напред.