Ана Каренина

„Къде се намирам? Какво правя? Защо?“ Тя желаеше да стане и да избяга; но нещо огромно и безмилостно я удари в главата и я повлече назад. „Господи, прости ми всичко!“ – каза тя, вече неспособна да се бори.

Селянинът мърмореше нещо под носа си и работеше с метал. Свещта, с която беше чела книгата, изпълнена с тревоги, измами, страдания и зло, пламна по-ярко от всякога. Тя освети всичко онова, което преди бе потънало в тъмнина; след това започна да трепти, гаснеше постепенно и накрая угасна завинаги.

Но тя продължаваше да наблюдава колелата на приближаващия втори вагон. В момента когато средата между колелата достигна до нея, тя хвърли червената чантичка си и свивайки раменете си надолу падна на ръце под вагона. С леко движение коленичи като че ли се готвеше веднага да се изправи. Но точно тогава я обзе ужас от действията ѝ.