Остайница (луксозно издание)

Романът ни потапя в суровия свят на Канун, наложен от Леке Дукагини, все още присъстващ в отдалечени части на Балканите. В него жените стават заклети девици и приемат мъжки роли, като подстригват косите си и се облекат с мъжки дрехи. Кръвните конфликти между семействата са част от ежедневието; любовта носи смъртна заплаха, а стойността на една жена е равна на двадесет вола - не повече от това. Честта се измерва по „два пръста над челото“. В тази патриархална среда смъртта е постоянен посетител почти във всеки дом. И това не е просто мит – то е реалност, която съществува само на около 600 км разстояние от България. Тази истина ни засяга дълбоко; тя представлява нашата собствена история - за човешките избори и последиците им. Разказът среща читателя с Бекиа – момиче, което отчаяно желае да бъде син на баща си, мечтаещ за момче. До какви крайности може да стигне един човек в стремежа си да стане син? Грях ли е да избягаш от смъртната опасност? Грешно ли е да следваш страстта ценой животa на друг? Това е история за човека отвъд половете и категориите "син" или "дъщеря", "мъж" или "жена", за индивида, който носи гнева и милостта Божии в своята душа.

Романът e написан в постмодерен стил чрез техника „поток на съзнанието“, която води читателя назад към миналото и напред към настоящето подобно на приливна вълна. Всичко, което трябва да направиш като читател, за да не се удавиш в този поток, e просто да се отпуснеш и позволиш себе си да бъдеш поведен до самия край – ако изобщо такава история има финал.