Ноктюрно

Поезия от Мирослава Панайотова.

***

В тишината на нощта луната се появява тук, сяда върху вълните и разговаря с влюбени, които наблюдават през прозорците, терасите, казиното и плажа.

Тя идва да говори и с полупияни неудачници, които търсят извинения за себе си.

Натоварени със способността да виждат нещо дълбоко, те потискат емоциите си. Плакът им остава незабелязан от никого истински; молят без въздействие, раздават се без признание и искат несигурно правото си.

Обречени са утре да се събудят трезви и без интерес да напуснат морето – така наречените мързеливци до вчера.