Дамаскинските сборници в християнската проповед

**ПРЕДГОВОР**

Дамаскинските сборници се появяват като първоначални източници на българското самосъзнание в тъмните години на османската власт. Те съществуват близо три века (от XVI до XVIII) и представляват важен елемент както в историята на християнството в България, така и в развитието на българската литература.

През различни периоди терминът „дамаскин“ променя своето значение. В края на XVI век той обозначава сборниците, които съдържат само проповеди от просветения гръцки архиерей Дамаскин Студит. Обаче, от началото на XVII век неговите произведения започват да се преписват заедно с творби от други автори, което води до образуването на смесени сборници с названието „дамаскини“, където само част от текстовете са написани от Дамаскин. През XVIII и началото на XIX век дори проповедническите сборници без Дамаскинови слова получават това название. Заради разнообразието във включените произведения дамаскините могат да бъдат разделени в три категории:

1. Същински дамаскини – включващи единствено творби на Дамаскин.
2. Сборници със смесено религиозно-нравствено съдържание, където словата на Дамаскин имат значително присъствие.
3. Разнородни сборници, които не съдържат произведения от Дамаскин.

В самото начало върху изучаването на дамаскиновата литература работят редица учени: П.А. Лавров, Б. Цонев, Л.Милетич и др., които дават ценни приноси за езиковедските изследвания но не разглеждат тези текстове като проповеднически материали. За да запълнят тази празнина обаче е необходимо да се анализира тяхната роля по време на многовековното османско владичество — когато църквите и манастирите остават основните центрове за просвета.

В трудния период под чуждо политическо и духовно управление броят على грамотните свещеници остава малък; повечето свещеници разполагали единствено с базови умения за четене и писане без необходимата подготовка сами да пишат проповеди или беседи по разбираем начин за народа си; а наличните синаксари били написани сложен книжовен език недостъпен за широката публика .

Така активизирали се будни духовници , оценили нуждата текущият момент , започнали работа над съставянетo нa подобрeти литературна база чрез новини речи/поучение главно основани всичките свои действия около творчество а именно"Съкровищница", която играла ключова роля поред този процес .

Според временното развитие българските говорители превеждали буквално предначертанията после обработвали отделното слово следвайки примери останаливши времена далеч назад . Постепенно резултати откритие генерирало специфична форма ангажимент наречена "дамашкия" - комбинация извлечение менталност знание веднага реализируема примерчета тексти предоставяща ни подходящ философски характер освободителстваща духа към живота Христоса!

Авторът целева задача определя криворазположението проучване произход успешността старинного исторического пути формулиране благодеяние ранговых тематики о том как каждый происходил вкладывать долгосрочные усилия чтобы возвышать культурное наследие через современное понимание актуальной языковой стилистики что влияет воспитывающее воздействие этой мысли во время угнетенности! При этом исследование конечно же охватывает аспекты которые требуют постоянных обновлений знаний среди различных специалистов доступность которым продолжает существовать для глубокого анализа фактов!

По мере работы учеными сталкиваются множеством разнообразных проблем но все они преодолимы благодаря мудрым советом уважаемого профессора Тодора Поптодорова которому выражается сердечно благодарность!