Институти на християнската религия кн. 2

Много хора днес възприемат християнството предимно като "морална религия", която се фокусира върху човешкото поведение, въздържанието от определени страсти и действия, както и на налагането на морализаторски правила за комуникация. Според тях да бъдеш християнин означава просто да си "добър" човек или новороден. Дълбоките познания относно вярата, интелектуалните й основи и доктриналната чистота остават за „професионалистите“ - църковни служители, пастири и богослови.

В действителност обаче християнството не е само "морална религия". То представлява доктринална система с неизменни морални последици. Християнството е учение; то включва поклонение и литургично посвещение към личния Бог, а също така предполага интелектуално и духовно опознаване на Него. Освен това християнството предлага цялостен поглед върху вселената – нейното сътворение, взаимовръзките между нещата, развитието й, историческата целеустременост и финала ѝ. Разбира се, то съдържа принципи за правилно поведение.

Жан Калвин в своята книга "Институти на християнската религия" започва да разглежда вечните принципи във времевата им рамка чрез историята на отношенията между Бога и човека. В резултат на грехопадението човекът губи своето първоначално състояние на перфекционизъм; това действие корумпира неговото цяло същество до степен той да не може нито да извърши добро дело, нито дори да търси взаимоотношения със Създателя си.

Но заветът между Бога и Неговите творения продължава. Бог интервенцира в историята с намерението да реализира Своя план посредством делото по Изкупление на човечеството. Изкуплението е ключовият акт в Божия план през историята; то представлява източникът, кулминацията и крайната цел зад всяко историческо събитие. Тази задача е поверена на Исус Христос - Втората Личност от Триединството. Следователно централният момент в световната история остава делото му; чрез Исус Христос Бог призовава избраните Своите в Царствено общество – Църквата.