Германия, мръсна приказка

Пасков внимателно контролира тона си дори в мигове и фрагменти, които на пръв поглед изглеждат незначителни. За него няма дребни моменти – всеки детайл носи неговия характерен стил. Персонажите му възприемат света чрез сетивата си, поемайки аромати и усвоявайки тайните на живота, докато достигнат до самата същност на битието. Това, което повдига нагоре, е също така онова, което ни спуска надолу – към реалността извън социалните мрежи и моралните ограничения. Там се намира истинското чувство за живот.

Бойко Пенчев описва плътта и страстите: потта, наркотиците, алкохола и страховете; контрастирайки ги с духа, светлината и надеждата въпреки безизходицата. „Германия: мръсна приказка“ представя един отвъд границите български роман, който оставя следа върху читателя - прониква в кожата му и предизвиква физическите усещания; той улавя загубеното поколение от края на 60-те години по изключително автентичен начин.

Съществуват хора, които вече са прочели "Германия: мръсна приказка", а други тепърва ще я открият. Но за тези извън този кръг не заслужава да говорим.
Димитър Стоянович

„Германия: мръсна приказка“ е избухване на младостта срещу остарелия език на социализма – рок опера или минилитературен „Уудсток“, с ярък звук от китарата ми още кънтящ в ушите; Викторе, безсмъртен грешнику – ти не си роден да умреш! И действително не си.
„В крайна сметка всичко е любов!“
Захари Карабашлиев