Стремглаво. Книга с интрига - Редакцията

Майкъл Фрейн е най-философски настроеният комедиен автор и най-комичният философ сред писателите.

Според "Дейли Мейл", той е виден английски писател, драматург и журналист. Неговите романи все още не са преведени на български. Роден в Лондон през 1933 г., Фрейн има опит като журналист и общественик, написвайки 12 романа, над 30 пиеси и множество публицистични и биографични произведения. Той е носител на 20 значими британски и международни литературни награди. Освен това е изключителен преводач на руска класическа литература. Творбите му, пронизани от фин английски хумор, предлагат дълбок анализ на човешките отношения и странностите на британската култура. Авторът предпочита сложния стил в „първо лице единствено число“, а неговите умело изградени сюжети често включват забавни обрати.

Фрейн работи десет години като репортер за „Гардиън“ и „Обзървър“, където пише свои колони с остроумен сатиричен поглед към театралната сцена, която по-късно признава, че не харесвал тогавашните си дни. Той цени високо журналистическата дейност и многократно преиздава сборници със своите ранни статии; например сборникът „Говорете след сигнала“ (Speak after the Beep) от 1995 г., който представя отчет за неговата работа в сферата на журналистиката. В интервю за "Гардиън" от август 2009 г., споделя убеждението си, че всеки писател трябва да бъде задължен да се занимава с репортерска работа поне веднъж в живота си – според него тя представлява много по-трудна форма на творчество от художественото писане, тъй като описва реалността такава каквато е: събитията пред очите ни.

Романът му „Стремглаво“ предлага великолепна проза с драматургично усещане и исторически контекст. Историята разказва за млад лондончанин - философ и преподавател във университет, който открива картина предполагаемо принадлежала някога на Питер Брьогел Стария. Жаждата му за световна известност го увлича в сложна мрежа от събития – тъжни но също така смешни – които коренно променят живота му завинаги. Личните взаимоотношения се преплитат с исторически факти; истини преминават през призма на лъжи - всичко това образува водовъртеж подобно на картината на Брьогел: показвайки онова което трудно може да бъде уловено визуално.