Някога бяхме богове

Мартин Петков започва да публикува както проза, така и поезия от 1997 година. Той е автор на стихосбирките „Сателитни антени” (1998) и „Зимни птици” (2011), а също така и на сборника с повести „Те не вярват в приказки” (2008). Негови стихотворения са се появявали в списания като „Пламък“ и „Понеделник“, а също така в различни алманаси и сборници с поезия, включително по време на Славейковите празници на поезията през 2006 и 2007 г.

Прозата му основно принадлежи към жанра фантастика, вдъхновена от творбите на писатели като Аркадий и Борис Стругацки, Хорхе Луис Борхес, Габриел Гарсия Маркес сред други. Много от неговите кратки разкази са получили награди или са били публикувани след участие в литературни конкурси организирани от български издателства и онлайн медии.

В сборника със заглавие „Някога бяхме богове”, обаче акцентът не толкова пада върху фантастичния елемент, колкото върху човешките отношения, емоции и търсенето на индивидуалното място в света. Според Николай Тодоров: "Разказите на Мартин Петков притежават сдържаност, непретенциозност и интригуваща дълбочина – представят ни позабравени аспекти без постмодерна предвзетост или остаряла естетика. Времевата и пространствена неопределеност са умело изградени; рядко срещано е подобно структуриране да носи универсални послания без да звучи банално или претенциозно. Ироничните нотки заедно с малкото използваните фантастични мотиви допринасят положително за текста; усещането за 'поп' или 'пълп' литература тук остава зад оригиналността."