Зърно и плява. Спомени и размисли

… Измамата причинява различна болка. Когато те ощетят финансово, това е неприятно, но в крайна сметка не е толкова сериозно. Болката обаче от предателство на стар приятел или оставяне от любим човек остава дълго време. Най-силно боли, когато вярваш в една идеалистична кауза – като мен например, която гласи „човекът трябва да бъде брат на човека и равенството между хората е безгранично”. Такова общество представлява мечта за бедния. В цялата позната ни история никога не е съществувала подобна структура. Затова защо да не се опиташ, както Сизиф, да заставиш тази неизменна реалност да включи твоята ВЯРА в близкото бъдеще? По времето след Иисус малка група „недорасли” започнала точно така. Други написали Библията и „Божието стадо” се увеличило до безкрайност. Те били привлечени от ВЯРАТА си. Мисля, че именно тази демонична сила движела Сизиф да търкаля своя камък.

Подобно на "Светото писание", германецът Карл Маркс създал библия не за отвъдния живот, а за едно общество, което все още не било осъществено, но жадувано от хората. Аз бях един от многото последователи на неговата идея. Тогава бях неопитен и по-простодушен отколкото сега и изобщо не подозирах колко трудно всъщност е да запазиш непоклатима вяра в душата си – страданието тук е равно на това при вярващите във вечността след смъртта; безбожниците нямат такъв проблем.

В момента душата ми разграничава истинското от фалша и изпитвам страдание!