Попътно. Роман-пътепис

В произведението „Попътно” авторът Йордан Хаджиев акцентира на моралния конфликт, който е оставил отпечатък върху част от човечеството в края на миналия век. Писателят предприема пътуване до Беларус с културна делегация от родния си Габрово, конкретно до побратимения град Могильов. Тази инициатива, която съществува и днес, включва обмен на културни личности и изяви.

В романа-пътепис ще открием описания на синьото небе и зелените гори на Беларус; те служат повече като фон за различни планирани и непредвидени срещи, събития и мероприятия организирани от социалистическата система. Всяко театрално представление или литературно четене е внимателно подготвено. Но както често се случва при подобни събития, винаги има изключения – човешките чувства не могат да бъдат предвидими. Дълбочината в писането идва именно от тези изключения; Хаджиев умело показва реалната политическа ситуация в братската страна и нейното отражение у нас.

Неговият фокус пада върху това огледално изображение - какво ли не можем да видим там: задушевните разговори с приятеля му Станислав Сивриев, журналисти и артисти – всички са истински личности със свои имена и характери. Няма измислени герои; всеки участник е действителен човек.

Хаджиев остава верен на своя уникален стил – комбинира артистичната си остроумие с лека самоирония (без да бъде прекалено заядлив). Иронията му може понякога да боли или да предизвика усмивка; независимо кого критикува – било то лица или действия – той го прави без намерение за унижение. Вместо това успява да развесели читателя с таланта си за художествена проза чрез богат език и интонации. Разказът напредва плавно, изграждайки ярък образ, който въздейства по автентичен начин.