Лагерът на леките жени

Принудителният трудов лагер в Словакия, създаден в началото на 50-те години, е дом на „лагерния колектив”, който включва 753 политически затворници, 132 асоциални индивиди, 53 бивши проститутки, 58 членове на Съвета за национална сигурност, два коня и шестнадесет стражарски кучета. В тази разнообразна група се откроява Ерничка – мила и простодушна до крайност персонаж; всеки, запознат с „Един ден на Иван Денисович”, би я разпознал като аналог на съветския лагерист. Манда е проститутката с интереси не само физически; Рия Амала пък е масажистка и любителка на конете от всякакъв аспект; културният работник Томич нарича жените с лека репутация „другарки проститутки”; лекарят Зигмунд изразява неодобрение към насилственото сближаване между милионите – фраза, която напомня за Остап Бендер. А тези, които помнят реалния социализъм ще оценят портретите по стените на "четиримата свети мъже" и лозунга: "По-бързо, по-добре и по-евтино от капиталистите ще проведем мирната жътва!".

„Лагерът на леките жени” представлява еротично-политическа пародийна гротеска. Леките жени там са осъдени да бъдат “исторически ликвидирани” и се опитват да оцелеят в абсурдната среда на лагера под влиянието на Оруеловия модел за социално инженерство. Антон Балаж пише за тях със симпатия и добре премерена ирония относно усилията им да запазят достойнството си срещу опитите от страна “на противниковия лагер” да ги превърне в “истински гражданки”. Тези опити обаче остават без успех. Романът умело предава трагикомизма при функционирането на една репресивна институция от миналото (дано остане така). По произведението е заснет филм през 1997 година под режисурата на Лако Халама.