Хроники на безвремието

Много пъти съм наблюдавал как възрастни хора споделят спомени и с носталгия казват: "Какво прекрасно време беше!". Но ако се задълбочиш в техните разкази, често става ясно, че става въпрос за период на война. Как тогава могат да го наричат хубаво? Ами просто защото са били млади, а младостта носи надежди и възможности. Подобно е и моето преживяване. В безвремието на тоталитаризма ми се случиха няколко важни моменти, които не само ме впечатлиха дълбоко, но също така ми позволиха да срещна редица изключителни личности от културния живот по онова време. Разказвам за тези срещи с Тончо Жечев, Генчо Стоев, Радой Ралин, Борис Димовски, Веселин Йосифов и много други имена, които ще откриете в тази книга. Те не само успяха да пробият "безвремието"; някои от тях буквално надскочиха времето си. Най-важното обаче са ценните уроци, които получих от тях – аз бях само един самоуверен юноша тогава. Интересното е как тези уроци останаха в паметта ми - въпреки моята непоносимо млада възраст и факта че морето изглеждаше малко дълбоко за мен.

Яков Янакиев е роден на 10 септември 1948 г. в Стара Загора и израства в село Лозен близо до Хасково. Завършил е българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и работил е във водещите медии като "Народна младеж", "Пулс", "Софийски новини", "Ретро" както и списанията "Здраве" и "Наша земя". Той е автор на тритомника “Чудесата на Петър Димков”, публикуван от издателство “Милениум”, който стана бестселър с шест тиража и любимо четиво за хиляди читатели в България."