Посвещение. Поезия в проза

Този човек ежедневно, през цялото лято, изгражда своята ограда. Тя е направена от счупени тухли, камъчета и плочи. Те се подават под мазилката, с която ги покрива. Стената не е масивна; представлява ниски секции с колони на всеки метър-два, между които впоследствие се поставят дъски, мрежи или преплетени клони от габър и каквото друго може да намери. Всеки ден, когато минавам край него, той работи на оградата си до пътя. Гол до кръста и изгорял от слънцето – един озлобен добряк в търсене на спасение...