Съчинения в десет тома Т.9: Великата Рилска пустиня (Пътеписи)

Особената привлекателност на пътеписите на Иван Вазов произтича от постоянното редуване между описания и разкази, както и от смяната на природни гледки със събития. Пътуването служи като основна композиционна линия, по която са подредени всички елементи в произведението. В началото стоят живописните изображения на природата, най-вече планинските местности – върхове, долини, устиета и гори с реки. Вазов представя изгледите при изкачване на Мусала, Белмекен и Юмрукчал (днес известен като Ботев връх) с дълбока страст като истински почитател на природата. Той притежава остро усещане за отличителните черти на всяка област и уникалната красота на всеки вид пейзаж. С деликатна чувствителност към поезията, лесно възбудимо въображение и богатство от словесни средства авторът успява да предаде картина с характерното разнообразие и удивителната хармония между цветове, звуци, форми и движения.