Излизане от съня. Стихотворения и поеми

Георги Борисов е пример за класическа поезия, притежаваща съвършен ритъм и стил, изпълнен с изненадващи метафори и рими, които биха могли да вдъхновят дори най-добрите версификатори. Той принадлежи към малцината български творци, чиято образна система позволява разширяване на метафорите както в обем, така и в дълбочина, но винаги оставайки вярна на класическите метрични форми.

Наскоро той публикува нова книга със стихотворения под заглавието „Излизане от съня“. Какъв поетически мотив стои зад избора му на това многозначително заглавие?

В неговата скиталческа природа и жажда за безкрайност се крие свободата му; затова Георги Борисов споделя личното си фатално преживяване чрез стиховете си:

...и по звездите мога да чета...

(„Сол”, 1999)

Творчеството му включва три основни художествени символа: любовта, свободата и смъртта. Вместо да надмогне смъртта, той я приема като част от себе си. Свободата е постижима концепция за него, а любовта – нещо неизменимо.

Въпреки че до 1989 г. никога не е заемал висока административна длъжност, талантът на Георги Борисов го поставя в особена почит сред любителите на изящните изкуства. Това уважение идва не само от поезията му, но също така благодарение на значимия принос към развитието на българската култура като редактор (повече от 30 години) на известното списание „Факел“ и директор на основаното през 1995 г. независимо издателство „Факел експрес“, което продължава да популяризира забележителни автори у нас. Неговият взискателен вкус се проявява и в ролята му като главен драматург в Народния театър «Иван Вазов», следвайки стъпките на велики предшественици като Пейо Яворов и Николай Лилиев… Независимо дали делото му представлява обреченост или търсене на друга душа; дали е плод на упорита работа - резултатът определено впечатлява:

Лети сама душата ми и все п? силно свети...

– Мариана Тодорова