Симфонията на времето

Смятат, че времето няма определена форма. Децата рисуват часовници, за да си го представят по-добре. Създават стрелки, без да осъзнават натиска на съдбата, който ще ги следва завинаги - подобно на малките дъщери на Сизиф. Може би времето се появява без форма и затова приема такава в телесната същност на нещата - както живите, така и мъртвите.

В един студен февруарски ден една млада жена стои на перона на гара „Ватерло” в Лондон. Тя чака своя съпруг художник, но той никога няма да дойде - нито днес, нито в бъдеще. Изчезването му стартира поредица от загадъчни събития, при които наследницата на влиятелна баска фамилия с тъмен исторически фон ще се впусне в лудо преследване за истината. А тя е по-странна и от най-смелите мечти.

Няколко месеца преди решаващите изстрели в Сараево, които обявяват края на мира в Европа, големите европейски разузнавателни служби са ангажирани с тайнствен ръкопис - „Нотите на времето”, който обещава контрол над бъдещето. Но произходът му остава скрит сред десетилетия назад във времето, когато модерната индустрия тепърва започва да се оформя и търговията с роби все още е печеливш бизнес.

„Симфонията на времето” уникално комбинира любовна история с фамилна хроника и историческа интрига - героите на Алваро Арбина преминават през столиците по света началото на XX век: Лондон, Мадрид, Париж и Виена; действието достига даже до африканските джунгли и кубинските брегове. Всички искат да разберат какво им предстои занапред - но първо трябва да се справят с призраците от миналото.

Да! Времето отново беше там като вечният главен герой; то покриваше миналото с мъгла и отклоняваше чувствата докато те ставаха само бледа следа от това което някога са били. Време­то моделира паметта точно както грънчарят работи със глината - деформира я, променя формата ѝ според своите капризи.