Варницата

В нощта на 24 срещу 25 декември Конрад убива съпругата си, която години наред е била прикована към инвалидния стол. Два дни по-късно полицията го намира в ямата за течен тор зад варницата, безжизнен и замръзнал, и го арестува без никакво противопоставяне от негова страна.

В романа си Томас Бернхард се опитва да намери причина за това жестоко действие. Реконструкцията на случилото се ни води до една изоставена варница, където Конрад се оттегля с жена си с цел да напише своя студия относно човешкия слух. Тази идея отдавна „витае“ в ума му, но нещо все му пречи „да пресипе мислите си върху хартия“. За да постигне това, той ежедневно подлага красивата си някога съпруга на експерименти със звуци и тонове, което постепенно води до катастрофално напрежение между тях.

Историята разказва за един интелектуалец, който е излязъл извън обичайните рамки на обществото – човек описван като „високоинтелигентен душевноболен“ (по определението на неговата жена). Така романът "Варницата" става израз на страданията и кризите на творческата личност в безизходица.

„Варницата” представлява забележителна творба - вероятно най-крайният и завършен езиково труд на Бернхард,“ казва Раймунд Фелингер.
„Ако веднъж навлезеш в света на Томас Бернхард, трудно можеш да избягаш от него. Ако не беше напуснал този свят твърде рано, той вече щеше да бъде носителят на Нобеловата награда за литература,“ добавя Петер Хам.