Отвъд стените

В контекста на растящото белетристично разнообразие, произведенията на Вагенщайн могат да бъдат разглеждани като „тежка артилерия“. Те възстановяват потъпканата истина, че прозата – и особено романът – трябва да носи смисъла, вложен от французите в термина belles lettres (изящна литература): тя е призвана да описва и обобщава човешките характери и драми, както и техните възходи и падения; да изследва и събира историята с настоящето; да вдъхновява мъдрост и жизнена радост; а също така да пречиства, облагородява и повдига духа ни.
Димитър Танев, списание „Пламък“

На напреднала (или според библейските текстове – Матусаилова) възраст Анжел Вагенщайн упорито отказва спокойствието на старческия живот. Той е динамична личност с неуморен дух, подобно на Фигаро – непрестанно тук-там. Вероятно той споделя мечтата на героя от Исак Бабел за невъзможния интернационал на добрите хора.
Владимир Янев, книга „Живея с Пловдив“