Времеубежище (твърда корица)

Романът "Времеубежище" разглежда как реагираме, когато светът около нас внезапно се променя и всичко изглежда различно. Какво става, когато осъзнаем, че бъдещето е затворено за нас? Тогава търсим убежище в миналото – можем ли да избираме собствената си история и тази на страната, в която живеем? Какво ще се случи, ако „вирусът на миналото“ ни атакува и как намираме пътя навън?

Георги Господинов умело предвижда неща, които доскоро изглеждаха немислими. В предишния си роман "Физика на тъгата", той представя две важни състояния - тъга и емпатия. Сега "Времеубежище" ни кани да обсъдим света от вчера и утрешния ден; темите за домa и клиниката в този свят са централни. Запознаваме се отново с героя Гаустин, който тук поема контрола над ситуацията. Той преминава през времето като река с цел да лекува чрез спомени; неговата клиника за минало служи като прибежище за онези без памет.

Колко далеч може да стигне тази мечта или обсесия? Колко много минало може да носим? В началото залогът е само една клиника, а към края – цял континент. Ще видим как протича живот във възстановки: какви биха били последствията от априлско въстание в Борисовата градина или как бихме марширува ли пред мавзолея? Къде в София обучават „статисти за революции“? Романът ни води през Цюрих, София, Виена, Сараево и Бруклин сред множество места и времена. Страшното и смешното вървят ръка за ръка; някои страници едновременно разсмиват и шокират.

За човек със сантиментален поглед към света от вчера този роман представлява труден сблъсък с мечтите по старото време или с това което то вече е станало.

Писах (а понякога изтривах) за смесването на времевите пластове, когато личната или колективната памет решава да напусне сцената. За новата мания на Гаустин срещу невидимото чудовище на миналото.

Разказвам ви за тези времеубежища които строим тогава, когато настоящето вече не прилича на дом."