Самосън

Тази книга разглежда теми като непрекъснатото самоанализиране, преосмислянето на себе си и растящото съмнение относно крайностите на взетите решения в миналото. Тя е насочена към неясното бъдеще и мъгливата представа за разпада на един свят, както и за плашещата несигурност на това, което предстои. В една от по-ранните си творби Левчев представя персонаж, който загива, без да успее да избяга от Помпей – символизиращ привлекателен свят с патриархални корени и величие, който вече е завинаги изгубен. И в "Самосън" се усеща подобна атмосфера; героят му е привлечен от свещените спомени от миналото, но едновременно с това го тревожи дълбоката самота. Основният въпрос, който преминава през почти всичките стихотворения и пронизва цялостната структура на книгата е: какъв ден сме днес и коя е нашата епоха?

Иван Гранитски

„Всяка история вярва,
че представлява вечността.
Думите имат жив смисъл.
И аз все още
мога да общувам с него.“
Любомир Левчев