С очите на новородена

„Не притежавах богатство или успех, но животът ми предостави безброй радости – от работата и любовта, през приятелството и майчинството; наслада от слънчевите дни, хубавите книги, цъфтящите ябълки, аромата на морето, добрите думи и усещанията на тялото. Опитвах се да дам свобода на духа си... Всъщност водех един напълно обикновен живот, но това ме караше да вярвам, че „вибрацията“ на моите преживявания и мисли може да предизвика у другия човек същия резонанс.“

Станка Пенчева в своя автобиографичен труд „Тук съм“


ПРИЗНАНИЕ

Аз съм най-щастливата жена.
Нищо не успя да ме подмине:
нито смъртта, нито радостта от майчинството,
нито разделяте с охладнял дом,
нито късната среща
с моя единствен...
Работила съм усилено като копачките,
докато умората не ме схвана;
и съм вървяла с лекота,
разговарях с небето!
Виждам всичко с мъдро снизходителство,
опрощавам спокойно.
Гледам със свежи очи –
понякога възторжени, понякога строги,
смехът ми е толкова силен, че привлича погледите –
като малко зверче затворено в гората,
наранена оставам вкъщи...
Душата ми е изпълнена с добро и страдание,
пяла съм много и плакала много.
Но никога не казвам „стига толкова“.

Ох какво ли ни чака занапред?