Наричайте ме Александра

Като шахматни фигури, Романови тихо се подготвят за следващия си ход. Царица Александра мечтае да види четирите си дъщери омъжени. След като царят абдикира, тя вече не таи амбициозни планове за малкия Алексей и желае просто да се наслаждава на спокоен живот далеч от обществения свят. Липсата на приятеля й Распутин я тежи – той е единственият мъж след любимия Ники, който истински я разбира.

На последното място, където са изпратени с надеждата за освобождение, Александра решава да задоволи любопитството на дъщерите си относно своето минало. Тя им разказва историята на живота си, изпълнена с трагедии, но също така осветена от щастието в любовта към Ники. Тази любов предават и на децата си и става основа за тяхната силна връзка до фаталния край.

Еспидо Фрейре (родена в Билбао през 1974 г.) дебютира успешно като писателка с романа „Ирландия“ (1998 г.), който получава отличен прием от критиката и наградата „Милпаж“ за чуждестранен роман-откритие. През 1999 г., тя става най-младият носител на престижната испанска литературна награда „Планета“ със своя роман „Замразени праскови“. Автор е на девет романа, множество очерци и сборници с разкази, както и няколко младежки произведения и поезия.

Критиците я смятат за една от най-забележителните фигури в съвременната испанска литература.