Изтокът

„Изтокът“ е новата впечатляваща и пътуваща творба на Анджей Сташук, която му носи заслуженото признание с Литературната награда на Варшава и поредна номинация за „НИКЕ“ през 2015 година. Романът не представлява просто разказ за едно приключение в Русия, Монголия и Китай.

Както обикновено, литературният резултат от странстванията на Сташук предлага интересна смесица между поток на съзнанието и пътешественически роман в духа на Джак Керуак; неговият известен роман „По пътя“ е сред любимите му произведения и едно от най-известните заглавия от издателство „Парадокс“. Подобно на предишния си труд „По пътя към Бабадаг“, за който получава наградата „НИКЕ“ през 2005 г., той включва лични наблюдения, (авто)рефлексии и размисли относно съвременния свят и народите, чийто идентичности са подложени на влияние от мощни исторически сили произхождащи от Далечния изток.

Сравнимо с Кенет Уайт в творбата си „Синият път“, Анджей Сташук се впуска в философски размишления по време на своето пътуване, но го прави по един необичаен начин.

Къде точно се намира Изтокът? Как започва и завършва?
Възможно ли е да твърдим, че днес – когато Полша вече е част от Европейския съюз, а Русия и Китай функционират като капиталистически държави след глобализацията – Изтокът повече не съществува? Този въпрос занимава Сташук докато се вози с Транссибирския експрес между Улан Уде и Чита. Но той важи със същата сила както за варшавската зона "Грохов", така и за селцата в Подласка или какъвто й да е китайски мегаполис – места всички засегнати от комунистическата идея за глобална трансформация.