Внимавай, преди да се родиш

Единадесетото поетично произведение на авторката представя лични откровения в 112 страници, които обикновено остават скрити или премълчавани. Тя споделя: „аз съм песимистка. черногледа. самотна. угнетена…”, а след това добавя, че единственото истинско земно щастие за нея е да изпитва тъга за света. Прекратява за момент с „в месоядното цвете за двама”, позволявайки на собственото си тяло да се отпусне с думите „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо” и сякаш отправя призив към себе си: „спри, литературо”…

Тук присъстват теми като мрак, мъдрост, смърт, бръмбари, весела самота и цветя под различни слънца.

Този словесен моноспектакъл е структуриран в седем концептуални глави и не изненадва тези от нас, които знаят, че К. Апостолова има опит в писането на пиеси и театрални текстове.