Внимавай, преди да се родиш

Единадесетото поетично заглавие на авторката, която в 112 страници достига до лични откровения, които обикновено скриваме или премълчаваме. Тя признава „аз съм черногледа. песимистка. саможива. угнетена. противна…”, продължава с „и потъвам в единствено възможното земно щастие – щастието от скръбта по света”, спира за малко „в месоядното цвете за двама”, изчаква тялото си да отмине с „пу, ти гониш, кадифена траурна пеперудо”, и сякаш казва не само на себе си „спри, литературо”…

Мрак, мъдрост, смърт, бръмбари, весела самота и цветя, осветени от различни по цвят слънца.

Този словесен моноспектакъл, подреден в седем концептуални глави, не е изненада за тези, които знаят, че К. Апостолова е автор на пиеси и други театрални текстове.