Съчинения в пет тома Т.1: На острова на блажените

Под редакцията на член-кореспондент проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев, в книгата "Сън за щастие", "Епически песни" и "На острова на блажените".

Пенчо Славейков е сред най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX до началото на XX век. И до наши дни той не е напълно признат като значима фигура, която определя характера и развитието на литературния процес у нас след Освобождението; причината според мен е, че все още не сме го разбрали достатъчно.

Фигурата на Пенчо Славейков показва, че българската литература окончателно навлиза в модерната си фаза, което обяснява бурното преживяване при смяната на поколенията в новия контекст. Преди това тя никога не се е сблъсквала с такова драматично изпитание и даже не го е очаквала. Но с появата му настъпва преход между две различни эпохи – от един вид литература към друг тип художествено изразяване. Няма как този процес да бъде спокоен или плавен, когато става въпрос за съществени промени както в литературния свят, така и в общественото възприятие.

Тези изменения винаги са болезнени, макар историята на литературата да би трябвало вече да им свикне.
Панко Анчев

Книгата принадлежи към поредицата "Съчинения" в пет тома от издателство Захарий Стоянов.