Фрида или за болката

Темата за страданието и заболяването е често срещана в произведенията на Славенка Дракулич. Тя се проявява още от първия й роман „Холограми на страха" (1987), където следим историята на млада жена, която заминава за САЩ, за да направи трансплантация на бъбрек. След операцията авторката разглежда темите за тялото, болестта и травмата през призма на автобиографичния опит.

След романа „Мраморна кожа" (1989) идва „Божествен глад" (1995), който поставя акцент върху телесността до крайности като канибализъм. По-късно читателят ще открие "все едно ме няма" (1999), в който се обсъждат темите за тялото и травмите, свързани с бруталното изнасилване и последствията от него по време на войната в Босна и Херцеговина.

Романът, посветен на мексиканската художничка Фрида Кало, логично се вписва в контекста на предходните творби на Дракулич. Жената зад „истинските“ биографии и филми не е интересна само поради комерсиалната стойност на живота си, а главно поради физическите страдания, които е понесла – именно те я вдъхновили да рисува. Според авторката картините са автентичен израз на болката, докато думите не успяват да постигнат същото. Романът предлага отлично написан баланс между привлекателната биография на художничката и осмислянето на тялото чрез призмата на болката.

Ягна Поганич