Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340-668 г.
Информация за книгата
| Издателство: | Хелиопол |
| Брой страници: | 84 |
| Година на издаване: | 2023 |
| Дата на издаване: | 2023-04-03 |
| ISBN: | 9789545784637 |
| SKU: | 38950810012 |
| Размери: | 16x23 |
| Тегло: | 153 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 7.16 € |
В историческите изследвания често не се отдава необходимото значение на генеалогията на царските родове; тя обикновено не бива разглеждана в детайли и с нужната прецизност. Въпреки това, генеалогията представлява съществена категория от исторически факти, които носят важна информация и понякога са ключови за разбирането, интерпретацията и синтезирането на по-широки групи данни, формиращи нашата представа за древните събития.
Традицията на държавотворната генеалогия датира още от етапите на родовата община в човешката история. Сигурно е, че най-добре познаваме фактите около династичните бракове едва след късно-бронзовата епоха (например Троянската война), преминавайки през желязната епоха до античността и средновековието. През тези времена войните и браковете били тясно свързани - много мирни споразумения били скрепявани чрез женитба между договарящите се страни.
Обикновено по-силният владетел подчинявал по-слабия чрез военен натиск или заплаха от конфликт, или пък посредством принудително сключване на брак с близка родственица (дъщеря или сестра) на отслабения владетел. Например Йордан описва как Баламбер, кралят на хуните, взел за жена племенницата на остготския крал Винитарий - Вадамерка; така той успял да владее над готското племе въпреки че реалното управление било осъществявано от собствения му цар според волята на хуните.
От друга страна, силният владетел бил привлекателен за връзки с други управляващи особи и получавал предложения за бракове както лично към себе си, така и към своите деца от по-слабите монарси. Те използвали институцията на брака като средство да гарантират защита от мощния им партньор. Свързаността между властелините оказвала влияние върху техния външнополитически курс; обратното също било вярно - политическите цели предполагали желание за установяване на династични отношения. На този принцип възникнали племенните обединения в Югоизточна Европа при траките (Одриско царство), гетите/готите и македонците; а подобни образувания имало и в Азия сред хуни, авари, хазари та др.
Династичните matrimonies играели роля даже когато племената стояли приблизително равнопоставени помежду си при условия благоприятстващи мирното съседиство - вид междудържавна демокрация в региона. Уседналият начин живот довел до стабилни територии с основен град-полис у земеделските общества още отпреди векове: траките преди 6-ти век пр. Хр., елините преди 5-ти век пр. Хр., както славянските народности организирали се географски като венети ,анти и славини . Такива сродителства между водачите само затвърдили статуквото без да водят до доминиране или васалитет.
"Генеалогия на българските канове от Баламбер до Кубрат и Кий - 340-668 г." е книга от Валентин Йорданов, издадена от издателство Хелиопол през 2023 година. Книгата има 84 страници и е с МЕКИ корици.