Житие и страдания грешнаго Недялко

Назовал съм тази специална книга „Житие и страдание грешнаго Недялко“, тъй като винаги съм имал любов към творчеството на Софроний, което често препрочитам заради неговата дълбока искреност и прикрита самоирония.

Преминах вече осемдесетте години...

Никога не съм предполагал, че ще достигна до този етап. Искрено казано, малко се срамувам от това, защото смятам, че поетите трябва да си отиват млади и така да останат в паметта на хората. Но ето я съдбата!

Разбрах, че навлизането в последната възраст – третата или четвъртата – не е толкова лошо. Тогава те обземат страхове относно оставащото време и започваш да бързаш да компенсираш всичко пропуснато. Как много стихотворения написах... За последните три години около 250! През тези години преминах през четири операции и оцелявах. И все пак чувствам огромен импулс да продължа с това, което мога – пишейки стихове, песни и пиеси; рецитирайки и режисирайки.

Но уви! Не мога да играя тенис.

Започвам тази книга с намерението да събера най-личното, най-интимното и най-ценността за мен материал от моите предишни четири тома мемоари. Искам да споделя живота си с тези, които биха били заинтересовани какво е преживял един поет с дългогодишен опит. Нека ме извинят онези читатели на моите дебели книги: „Здравей, Аз“, „От себе си не си отивай“, „Сбогуване с Бургас“ и „И да започнем отначало“, както и документалните ми трудове „Истината за моя баща“ и „Историята на една любов“. От всички тях взимам моменти от живота си, които усещам нужда повторно да разкажа. Най-важното обаче е представата ми за бъдеще – как Тамара, Самуил и Кина – моите внучета ще прочетат тези истории след време със своите деца και внуци. Дядо им живее в три различни периода на България: капитализма/фашизма; социализма/тоталитаризма; демокрацията/plutocracy.

Така стоят нещата…