Тезей (притча)

"Тезей" (1946) представлява една от по-късните творби на Андре Жид. Тази притча, която е резултат от дългогодишни размисли - повече от двадесет години, служи като своеобразно литературно и философско наследство на автора. В ретроспективния разказ за живота на митологичния герой се открива друг сюжет – този за различните фази в човешкия живот и процеса на саморазбиране. Думите, които Тезей изрича след основаването на Атина: "Аз създадох своя полис, завърших делото си, живях," всъщност са равносметка за самия писател. Така Тезей става символът, който Жид избира да предаде заключителната идея, до която е стигнал: че истинската завършеност на човешкото Аз идва именно чрез сътвореното наследство оставено за бъдещите поколения.

"Героите преминават през подобен процес. Неговата работа остава жива и благодарение на поезията и изкуствата се трансформира в вечен символ. Затова Орион ловецът продължава да преследва сред цветущите елисейски поля зверовете, които е убил приживе; неговият образ остава видим под формата на съзвездие в небето. По аналогичен начин Тантал винаги страда от жажда, а Сизиф безкрайно търкаля към недостижимия връх камък с тежестта от грижите му като цар на Коринт. Защото трябва да знаем, че в подземното царство единственото наказание е постоянното започване наново със задачата, която не сме успели да доведем до край през живота си."