Солджър

Романът е създаван в продължение на три години, след обстойна подготовка по темата за съвременната асиметрична война в конфликтни зони по света. „Изследвах внимателно историята на Ирак и участието на българските миротворци там, както и трагичния инцидент от 27 декември 2003 г. в база „Индия“ в Кербала, при който загинаха петима български военнослужещи. Проучих дълбочинно религиозните конфликти в региона, с цел да изградя убедителен роман, вдъхновен от реални събития“, разказва авторката.

„Нарекох романа си „Солджър“, тъй като това е позивното име на главния герой Вик, но не само затова. За мен днешните солджъри или войници на България са всички мои compatrioti – мъже, жени и деца, които преминават през изпитанията да оцелеят и се справят с предизвикателствата на 21-ви век. Затова действителностите, фактите, сюрреализмът и човешките опити се преплитат изключително дълбоко във моя роман. Историите може да са условни, но основните персонажи сме самите ние – българските хора независимо къде се намираме; военни или не – поставени пред избора дали да бъдем свободни от собствените си ограничения или да им позволим да ни задушават докато живеем“, пояснява писателката.

Здравка Владова живее повече от двадесет години в Обединеното кралство, но връзката й с родния Велико Търново остава ключова за нейното творчество. На Острова работи като преподавателка по български език и литература към училището към посолството ни в Лондон. Освен това тя редовно пише статии за вестник „БГ Бен“, една от медиите на българската общност във Великобритания. Вълнението й относно България и родния град трудно може да бъде описано словесно. Нейната мисия е свързана с популяризирането на българския език и култура извън границите ни; запазването на нашата традиция, култура история и слово е приоритет за великотърновката. „Радвам се че има много подобни хора като мен тук - у нас! С удоволствие наблюдавам как постоянно откриваме нови неделни училища . Важно е децата ни да знаят къде е България , каква е историята й , колко силен народ сме въпреки трудностите . Много млади хора избират живота извън страната просто защото така трябва , но ми носи радост факта че повечето не забравят езика и традициите независимо къде са”, споделя още тя.