Мисля, следователно греша!

Човешката природа ни подтиква да рационализираме и да си създаваме измислици, като поставяме емоционалния комфорт над истината. Освен това, мозъкът ни има свои ограничения. Възприятията често са засегнати от множество грешки, а паметта не винаги е надеждна. Даниъл Канеман, носител на Нобелова награда, в своя труд „Мисленето, бързо и бавно“ обобщава последните изследвания в сферата на когнитивната неврология и посочва, че мисловният процес се ръководи повече от скоростта и икономията на усилия отколкото от логическите разсъждения. Нашият двоичен ум опростява сложни задачи до твърде простички решения и ние възприемаме фактите като абсолютни истини вместо просто вероятности. Това води до ограничаване на мисленето ни до бинарни избори или/или варианти и го прави зависимо от емоции вместо от разум.

Хората не действат само по логика - те функционират психологически с акцент върху „психо“.

В книгата си „Мисля, следователно греша!“ доктор Ранкин разглежда различните аспекти на мисловните процеси и предлага начини за избягване на капаните, които сами си поставяме. Кой би могъл да очаква колко увлекателна може да бъде темата за когнитивната неврология!