Не съм затворен кръг

Поезията на Вутимски представлява забележително явление, което не само се откроява в неговата епоха, но и притежава характерна различителност. Тази особеност не може да бъде обяснена единствено чрез биографични факти или сравнения с творчеството на "прокълнатите" поети. Думите "болезненост" и "екскес" най-добре описват мястото му в българската литературна сцена. Вутимски е живял практически без надежда и шансове, страдайки от своята уникалност и неспособността си да се впише в света около него; животът му е преминал в крайна бедност и самота, близо до границите на възможното - въпреки това, духовно той не е водил оскъден живот. (Едвин Сугарев)