Арменски народни приказки

"ЗАНАЯТЪТ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ ЗЛАТОТО

Имало едно време един богат цар, който често се маскирал като просяк и тайно обикалял из селата и градовете, за да разбере какво мислят хората за него. Един ден в едно село той срещнал толкова красива мома, че всеки, който я видял, казвал: "Не ми трябва ни храна, ни напитка; само да я гледам е достатъчно."

Върнал се царят обратно в двореца си и съобщил на своите съветници:
- В еди-кое си село живее една удивителна девойка. Идете при нея и й предайте, че желая да се оженя за нея.

Съветниците му тръгнали към това село и когато стигнали до дома на момичето, те също останали впечатлени от красотата ѝ. Обяснили на родителите ѝ защо са дошли - царят бил очарован от дъщерята им и искал да я вземе за жена.

Бащата на девойката бил беден фермер и първоначално не повярвал в тази чест от страна на царя. Но след уверенията на посланиците му той заявил:
- Ние сме слуги на нашия владетел; каквото нареди той, такова ще бъде.

След това бащата се обърнал към дъ daughter:
- Дочко моя, царят е изпратил своите представители да поискат ръката ти. Какво бихме могли да им кажем?

На което девойката попитала:
- А какъв занаят упражнява царят?"