Венецианската къща
Издателство: | Бард |
Брой страници: | 544 |
Година на издаване: | 2006 |
Дата на издаване: | 2006-03-01 |
ISBN: | 9545856890 |
SKU: | 42172200015 |
Размери: | 21x14 |
Тегло: | 427 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 12 лв. |
Незабравим роман, вдъхновен от традицията на Розамунд Пилчер и Катрин Куксън!
Виктория, която остава сираче на едва шест години, винаги е смятала красивата къща на баба си Еванти в Корфу – известна сред местните като Венецианската къща – за символ на сигурност, свобода и почти магическо спокойствие. Отгледана в Англия, тя израства рамо до рамо с братовчед си Гай и детския им приятел Ричард. Въпреки че я привлича блестящият и загадъчният егоист Гай, нейният съпруг става верният и любящ Ричард.
Двадесет години по-късно Ричард вече не е сред живите. Виктория остава сама с единственото им дете Джейк и осъзнава, че целият й брак се оказал лъжа. Дълбоко желаейки да избяга от всичко това, тя взима сина си със себе си във Венецианската къща, вярвайки че именно тази скъпостната обстановка ще й помогне да се справи с демонизиращите я спомени.
Тогава пристига фотографът Патрик Хамънд със собствените си терзания и проблеми в брака. Между тях започват да се развиват не само приятелство но и надежда за нещо повече. Но скоро Еванти забелязва познати черти у Патрик и трябва да се изправи пред тъжното наследство от своето минало.
На фона на уникалната атмосфера на Венецианската къща и романтичния гръцки остров героите първо трябва да приемат своята история преди да могат да изградят ново бъдеще.
Мери Никсън знае всеки храстец по пътя към ада… както всички онези пътници тръгнали натам!
Високите закрити прозорци във венециански стил водеха към малка тераса с извити парапети от ковано желязо; те бяха боядисани - макар вече доста стари - в синьо-зелен цвят като жалузите на самата къща. Патрик опря ръкa о корозирания парапет; боята започна да пада при допирa му. Чувстваше сякаш държи здраво мачтата на кораб насред бурята. По-далеч морските води около Йонийско море изглеждаха почти черни; яркозелените гори покриваха крайбрежната линия а между тях високи кипариси хвърляха сенки тук-там. Планинските върхове покрити със сняг блестяха зад тесния проход между Корфу и Албания като величествен фон.
.
.