Една италианска любов

"Една италианска любов" представлява необичайна романтична история, изпълнена с абсурд и гротеска, които плавно наподобяват френски филм. Тя изследва границите на сексуалността, самотата и съществуването. Разказът е стилистично изтънчен и психологически дълбок, а структурата му е оригинална и отчасти провокативна. Историята на една любовна връзка постепенно изгражда триъгълник, който отразява основни теми в литературата: животът срещу смъртта, материалното срещу духовното, неразривната връзка между щастието и страданието, физическата и емоционалната любов, индивидуалността спрямо другите, както и търсенето на смисъл или безсмислие в думите.

Наративът се движи чрез мислите, чувствата и преживяванията на тримата главни персонажи: Лука, Анна и Лео. Интригуващото е как разказът започва от Лука след неговата смърт — той се удавил в река Арно при неизяснени обстоятелства. Неговата загуба поставя множество въпроси пред Анна: действително ли познавала мъжа до себе си; кой всъщност е Лео; какво значение има той за живота на Лука? Какво крие красивият му лик?

Стилът на Филип Бесон е впечатляващо изящен — ясен и почти перфектен. Той умело трансформира един живот в съдба. Обикновените истории стават велики произведения под перото му; всяко иначе просто повествование бива преобразено в антична трагедия или философска притча… Освен че предлага забележителен стил със своя финеса , Бесон разглежда механизмите зад любовта – привързаността и страстта. Къде можем да намерим истинската същност на любовта? Ами ако тя се намира само във формулировките? Колко жени предоставят всички нужни отговори без да зададат нито един въпрос? Според автора именно в любовните отношения не бива да задаваме въпроси с надеждата за ясни отговори.

Романът носи силно напрежение; Лео и Анна остават завинаги сами край водоемa си затворници на угризения та поради непознаването защо точно Лука губи живота си – дали това беше самоубийство или злополука? Умрял ли е от отчаяние или лъжливост? Читателят получава привилегия - вместо просто да чете текста той го усеща.

Филип Бесон определено може да се нарече късметлия — през последните три години публикувал четири великолепни романа. Първият получил награда; вторият бил адаптиран за киното; третият също спечелил отличия... а "Една италианска любов" остава несъмнено шедьовър.
Жан-Батист Аран пише рецензии за "Либерасион", докато Франсоа Бюнел коментира творчеството му като мощно представление с необходимост читателя незабавно да прочете този роман.

Мари-Лор Делорм отбелязва интереса на Бесон към откритите чувства без ненужни ефекти — книгите му са предназначени повече за преживяване отколкото просто четене. "Една италианска любов" резонира с нас по отношение неспособността ни да избягаме от пустота… Финалните редове комбинират сериозност с лекота по интимен начин.