Хроника на птицата с пружина

Най-признатият японски белетрист заема видно място сред световните автори с този роман, който се отличава с невероятно въображение и съчетава криминален сюжет с разказа за един разпадащ се брак, както и търсенето на скритите истини от Втората световна война.

В предградие на Токио младежът Тору Окада започва да търси котката на жена си, която е изчезнала. Скоро обаче той осъзнава, че трябва да открие и самата ѝ съпруга в един свят, прикрит зад спокойната фасада на града. По време на своето приключение Окада среща странни съюзници и противници: проститутка със свръхестествени дарби, корумпиран политик, който все пак привлича медийната внимание; весело шестнайсетгодишно момиче с ужасен характер; и възрастен ветеран от войната, дълбоко променен от преживяното по време на забравена кампания в Манджурия.

Романът "Хроника на птицата с пружина" е завладяваща творба - пророчески написана и умело комбинираща комичното със страшното. Това произведение не отстъпва по нищо на големите шедьоври в литературата.

Харуки Мураками е роден през 1949 година в Киото и живее близо до Токио. Носител е на множество награди, последната от които е "Йомиури", присъждана досега само на известни писатели като Юкио Мишима и Кензабуро Ое. Сред неговите романи са "Танцувай, танцувай, танцувай", "Страната на чудесата за грубияни" и "Кафка на плажа". Произведенията му са преведени над 20 езика и той е най-превежданият японски автор извън Япония.

Според „Уошингтън Поуст“, това е хипнотизиращ опит да представи цяла съвременна Япония чрез една литературна структура.
„Ню Йорк Таймс“ го описват като значителен напредък в кариерата му – смела книга.
„Ню Йорк Обзървър“ нарича произведението удивително – несравнимо с нищо друго.
С “Хроника на птицата с пружина” Мураками показва блестящи фантастични идеи според „Филаделфия Инкуайърър”.
„Сан Франсиско Кроникъл“ определят книгата като примамлив лабиринт от майсторска ръка - едновременно познат и загадъчен.
На свой ред „Ню Йорк Магазин“ я характеризира като безмилостна епопея сравнима със скулптурите на Бранкузи.