Листопад и други стихотворения

В произведение на Кирил Кадийски се посочва, че в обширна антология на руската поезия от времето, което Иван Бунин описва до края на живота си – „побелял, сух, но все още остър“, той не пести нито злост, нито гняв и твърди, че „прозаикът надминава поета в Бунин“.

Другият руски Нобелов лауреат в изгнание Йосиф Бродели изразява удивление относно факта, че Бунин продължава да бъде подценяван като поет заради своята проза и че неговата роля като пейзажист получава предимство пред дълбоките му философски размисли. Може би това са две различни перспективи: една от миналото и друга от бъдещето.

Безспорно е, че Бунин не съответства на тенденциите в съвременната му руска поезия; обаче е истина и това, че той носи кръвна връзка с руската душа и чувствителност, както и с богатството на руската традиция. Това качество е далеч по-ценно за един писател отколкото мимолетното участие в определено литературно направление - стремеж към който мнозина успяват без особени усилия. Но Бунин принадлежи към малцината.

Той е сред онези творци, които уважават миналото си и не се подчиняват на настоящето с надеждата за бъдеще.