Нерешителни имоти

"От басейна „Спартак" до ж.к. „Сердика"

1. Относно писателските инструменти

Както показват новите тъмносини табелки с бял надпис, които точно маркират отсрещната страна на улицата, аз съм на ъгъла между булевард „Витоша" и ул. „Янко Забунов". Разбира се, не пиша в момента, когато споделям това за местоположението си на ъгъла. Също така е важно да уточня, че не посочвам табелките по начина, по който би направил един репортер. Ако ги сочех, щеше да бъде различно: например тук е Берлинската стена с предупреждение да не се приближаваш; а там малко японче учи как да поставя презерватив на изкуствен член като част от голяма инициатива; или пък мухи кацат върху деца от Етиопия и Стинг ще организира благотворителен концерт за тях без желание да ги показва директно; докато Робин Уилямс може спокойно да забавлява американски войници пред публика. Но тези разлики в използването на знаците са свързани с жанровите особености.

Ако твърдя, че в този момент не пиша, проблемът няма инструментален характер. Знам за автори, които веднага взимат своите пособия и записват всичко необходимо в подходящ момент. Интересни са историите около колекциите със стихотворения написани на салфетки – кратки епиграми обменяни сред писатели в кафенета с удоволствие. Чувала съм дори за няколко от тези колекции - подобно на героите от Пирандело - които търсят издателство за печатане. Това обаче коренно се различава от друг вид тетрадки с малък формат и широки редове – вместо квадратчета – което ми изглежда значимо.

Писателят обикновено има други ангажименти и рядко притежава специални колекции салфетки предназначени само за литературните нужди; такива обикновено събират малките момичета до четвърти клас и внимателно ги пазят без желание да рисуват върху тях. Предполагам следователно, че салфетките просто са били под ръка в бохемското кафене и именно тази наличност придава неповторим чар на подобна колекция.

Тук бих искала да отбележа защо считам себе си ненаправила писателска дейност — но това оправдание често ми бе оспорвано по различни начини. Наскоро получих коментари от мои електронни контакти относно правото ми (или липсата му) да заявявам недостойнството си като писательница — звучеше толкова посредствено и унизително спрямо мен! Вместо иначе невъзможния аргумент трябваше просто една кръчмарска салфетка! В крайна сметка става ясно вече известно време дискусията дали съм автор или не излиза извън рамките правилата играта ни — независимо дали пиша или не.

И така реших все пак опитах ли поне еднократно.
Най-подходящият материал към момента е картата на града – но моята карта София нито прилича нито напомня берлинските или етиопските карти... Не защото е непрестижна или замърсена от бедността й , а защото практически няма какво конкретно могат те представят! Картата представлява динамично изменяща се форма в тиган/палачинка… известното движение означава разпръскване навсякъде плюс запълване свободните пространства./.../"
Антония Колева