Ганчо Косерката

В творчеството на Цани Гинчев можем да проследим развитието на националното естетическо съзнание в един период, който остава слабо документиран или почти изцяло незабелязан — предлитературата. Той представлява най-искрения и непосредствен отражател на чувствата, които до голяма степен или временно са били изразявани от фигури като Софроний, Бозвели, Раковски и Найден Геров. Освен това, колкото и странно да звучи, въпреки бездната между космогоничните концепции на Петър Берон и произведенията на Гинчев, те споделят неочаквана, но силна прилика — обща енергия, която е едновременно неудържима и мощна при тяхното сътворяване.