Православни храмове по българските земи

Архитектурата на православните църкви, изградени в българските земи – едно от най-древните християнски пространства в Европа, е обект на проучвания от множество български учени през различни поколения и научни направления. Въпреки това резултатите от техните изследвания остават разпръснати сред разнообразие от публикации и архиви, някои от които са труднодостъпни дори за специалистите. В настоящото издание са събрани историко-архитектурните данни за част от ценния архитектурен фонд. То включва значителна част от храмовете, построени между началото на XV и средата на XX век. Без да претендира за пълнота, то цели да предостави по-подробна представа относно количеството и качествата на този аспект от архитектурното наследство на българската народност през един драматичен период.

Изборът на разглеждания времеви интервал е обусловен както от важността му за новобългарската история, така и от взаимосвързаността на процесите протичащи тогава; единството в религиозната нагласа у българите; ролята на църквата като опора за духовната устойчивост и запазване идентичността им в тежки времена, а също така за утвърждаването на идеята за държавност след възстановяване независимостта.

Форматът на изданието произтича от убеждението у авторите, че фактологичният материал трябва да бъде представян без лични оценки или пристрастия. Съдържанието включва архитектурни снимки, исторически факти, извлечения задействани с различни архиви и библиография с публикации свързани с темата църковна култура и архитектура. Обектите са подредени хронологично при условие те да бъдат достатъчно добре документирани; допуска се обаче включването и на храмове със значима стойност, но недостатъчно проучени или изложени рискове.

Обемът текстовете зависи както от наличната информация относно конкретните обекти така и възможността авторите да я получат. Илюстративният материал варира по стил тъй като е бил създаван в различно време к различни творци. Авторитетът счита представянето му без корекции ще покаже отношението към точността при документирането историческите паметници.

Много фотографии идват благодарение художника-фотограф Димитров Карадимчев; други главно касаещи новобългарските здания са направени директно до авторите а трети представляват архивиране изображения вече променили местоположението си или не съществуващи повече.

Проучванията показват колебания интереса към православната церковна архитектура между XV - XX века; след Втора световна война тя остава незабелязана години наред докато активното внимание започва именно през 60-те години когато осъзнали нуждата оценка строежа реализирал се между XV-XVIII век въпреки погрешното схващане че той представлявал маловажност във "тъмния" период . Царствено царство останало "празник" още много дълго време недооценявано което довело до липса материали относящи се до построено след Освобождението развитие първата половина ХХ век .

Част тях публикувана тук досега , повечето допринасят открития “новатор” художествения поток.Инициативата проведена два последователни година 1995-1997 финансирана Фондация „Отворено общество“, спомогнала подготовката части основополагающ материи установила посочвала специфик особености.
Сбор работейки върху проект отвеждал финансов помощ „Програмата подкрепяща научные исследования“ институцията „Отворено общество“ Прага периода 1992–1995 г.
Изданието насочено аудитория заинтересована изучаванеи богат важно направление история архиктекутри Българска страна практикувач архитекти полагащи усилия възраждане традиционалистик експериментирование новом XXI столетие.Надеждите редакторска работа освободят знания непознат известные произведений просветлявая сравнения визуални аспекти развити процесів.Това би било считано успешност целево задача изпълнена!