Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в.

Книгата е разделена на две основни части: монографична и каталог.

В първата част се представя кратък обзор на църковното строителство в българските територии от IV до началото на VII век, както и неговото състояние при формирането на българската държава. След това, въз основа на познати и нови източници, се анализира литургиката в средновековна България с цел да се установи връзката между архитектурата на старинните храмове и ритуалите, което ще помогне за проследяване развитието на богослужебната практика през този период и евентуалното й влияние върху ранните български църкви. Освен това е проучен историческият контекст относно наследството от езическите християнски традиции у българите, материализирано в ранното строителство на церкви след IX век. Разгледан е терминологичният речник, свързан с концепцията за християнския храм.

Втората част съдържа каталог с описания на 590 църкви от 270 населени места в България, Македония, Сърбия, Гърция и Румъния. Тези постройки са изградени по време на Българското средновековие или имат връзка с историята му (чрез ктиторство или дарения) и много от тях се намират днес в пределите на съвременна България.