17 цвята любов

Стихотворението е моята душевна изповед. То носи спокойствие на сърцето ми, освобождава ума ми и предлага прошка. Не знам как се появява - внезапно нахлува, звучи в мислите ми и кара ръката да пише. Ако не го запиша, то просто си отива. Всъщност, какво значение има дали ще остане или ще изчезне безследно? Нима не е абсурдно да бъдем слуги на стиха, който ни буди през нощта, пее докато работим или вървим по улиците? Той не ни оставя на мира, докато не го освободим от себе си и не му дадем живот.

Не зная. Но осъзнавам, че моите поетични изповеди наподобяват много други – тези незаписани и непознати за света. Разбирам също така, че мнозина откриват своите неродени стихове в творбите на другите поети и това им носи удоволствие; понякога дори утешение.

Пожелавам прекрасни моменти на всеки един, който реши да се потопи в моите любовни разкази.
Жени Костадинова