Изкуство между традицията и провокацията

Тази книга е плод на моите лични критични отговори към събитията в съвременното българско изкуство през последните години. Опитах се да представя ясната си гледна точка и позиция, но именно "ежедневността" на рецензиите ме вдъхнови да споделя по-широки наблюдения за художествения живот.

Текстът е субективно структуриран, с акцент върху фрагментарността и контекста на критическите оценки. Признавам, че понякога мога да съм сгрешил в отношението си към артистичните явления от края на 20-ти век. Ясно проявявам интереса си към тенденциите в нашето неоконцептуално изкуство след 1992 година. Чрез тези текстове, които на пръв поглед изглеждат разпокъсани (предимно публикувани в списания като "Изкуство", "Литературен вестник" и "Литературен форум"), целя да предложа алтернативна перспектива за част от българското изкуство след откъсването му от предишните неконвенционални форми.

Ще обърна внимание на материалите и процесите свързани с усилията на втория концептуалистки поток за трансформацията на артистичния ландшафт у нас. Освен това ще включа редица портрети на творци и тяхната групова или индивидуална дейност, както и някои техни манифести или значими публикации за стратегията им. Не по-малко важно е разглеждането на групата и личности, които през различни периоди са формулирали политиката на софийската галерия XXL.

Въпреки всичко това, книгата не представлява просто сборник от вече публикувани материали. Свилен Стефанов е историк по изкуствознание, критик и доктор по специалността; автор е на произведения като "Българският печат от 20-те години /Особености на визуалния език/", "РОBOOT", "Изкуство между традицията и провокацията". Той преподава във НХА и Нов български университет; редактира списание "Изкуство/Art in Bulgaria" и основава галерия XXL. През последното време той кураторства изложби като “N-форми: Реконструкции и интерпретации”, “Пластическият образ на 90-те”, “Свидетелства: Реалната различност” ,“Нови радикални практики” сред други инициативи.