Последното добро на сътворението

Тази съвременна интерпретация на библейската история за Адам и Ева е изпълнена с опитности и противоречия. Тя завладява читателя, променяйки го дълбоко, като му помага да осъзнае, че не става въпрос просто за роман – героите символизират това, което търси или липсва в неговото собствено съществуване. Човекът вече е срещал тези аспекти в себе си; а онова, което все още не е открил, го предизвиква да бъде изправен пред тях.

Адам беше озарен от нова яснота. Представи си морски бряг – той седеше там и пускаше пясък през пръстите си. Гледаше как песъчинките се плъзгат надолу. Мислите му течаха плавно и динамично като река: "Ева представлява красивата част от мен. Кога спрях да виждам отражението на себе си в нея? Защо забравих единството с Бога след като Той ме раздели от нея? Тя е част от мен така както аз съм свързан с Бога."

Адам плачеше без спиране и влажният пясък показваше неговата болка.
Сърцето му постепенно се освобождаваше.