Диези и бемоли. Поезия

Тя преминава през стандартното разграничение между мъдрост и глупост, с удоволствие преоткривайки невидимото като форма на слушане и дописване. Тези явления са важни за споменаване, поради променливата им стойност. Процесът на връщане в живота се интерпретира чрез корени, паузи, ритми и застой, което подсказва за неговите радости и разочарования. Това преобразование позволява на всяко нещо да намери своята истинска същност и място в общата хармония. За Живка Симова „връщането“ е удоволствието от разбирането на езика на реалността и загадките по собствен начин, който тя защитава, превеждайки себе си към Другия – онзи наричан "думи, тяло, пръст".

Милена Александрова коментира предишната стихосбирка на авторката "Приют за мълчания".

Живка Симова е родена в София и завършила българска филология през 1984 година. Работи като репортер и редактор във всекидневниците „АБВ“ и „Век 21“, а също така пише статии за множество периодични издания. Има над 300 публикации в областта на поезията, литературната история и критиката, както и радиопредавания (в програмата „Христо Ботев“). Нейният дебютен труд е „Обичана и отричана: Книга за Евгения Марс“ (1998; повторно издание през 2004), единственото до момента проучване върху живота και творчеството на една от първите български жени писатели. През 2000 г., публикува сборника със стихове “Приют за мълчания”. Участва активно в научни конференции以及литературни културни мероприятия . От 2002 г. досега преподава български език和литература在7 СОУ „Св.Седмочисленици” 在София。 Членува在СдружениетоНаБългарскитеПисатели和СъюзаНа БългарскитеЖурналисти。