Галицийски истории

Галиция е регион, който векове наред е населен от поляци, украинци и евреи. След Втората световна война той се оказва разкъсан между Полша и Украйна. Анджей Сташук избира този контекст, за да създаде измислено село с ексцентрични жители.

Историите от Галиция ни запознават с герои като:
Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, тъй като тракторът му е единственият останал, а нови няма да има.
Владек - баща на дванадесет деца, който не успява да се справи с тежестта на ежедневието си; поради грешка при разпределението на душите получава "никакъв прекалено духовен орган".
Янек - руски мъж със сини очи и нисък ръст, живеещ според слънчевия часовник; само той "отговаря на своето потопено в космоса естеството".
И още Кошчейн, ковачът Круг, Бабичката и други персонажи – всички те са част от една "армия" подобни фигури, които преживяват "безформена ленивост", бедност и копнеж по другия свят – този от телевизора. Те опитват демократичния вкус на десертите „Марс“ и носенето на дрехи втора употреба.

В историите за Галиция всичко става едновременно: започва предвреме и свършва преди да започне. Животът там е кръгъл; мъжете ще се събудят изненадани на същото място. Времето пък има кълбовидна форма — но жените най-добре знаят как то се дели на деветмесечни цикли.

Галицийските истории са едновременно комични, трогателни и невероятно красиви; те представляват проницателно и леко зловещо обобщение за трудния политически и икономически преход след началото на 90-те години в целия Източен блок.