Истории от Квартала

Човек може да живее своя живот или просто да го наблюдава отстрани... Писането е едно самотно занимание.

Българските квартали представляват мрачна среда. Повечето от тях са изпълнени с тъга, мръсотия и разложение. Те са населявани от малолетни проститутки, бездомни кучета, цигани, амбициозни хора, работници, корумпирани полицаи и депутати, които не се колебаят да злоупотребяват с деца. Във възход идват чалгари, натъпкани с наркотици хаус диджеи и подрастващи гангстери. Основата на тези места са клюкарките и завистливите съседи, които те смятат за лудост само защото надминаваш техните способности. Там има много страхливи Херостратовци, готови на всичко в името на краткия миг известност за своите глупости. Силно обременени са от множество ленивци с потенциал – какъвто притежаваш и ти...

Сега ще ви споделя историята зад една друга история...
Преди около тридесет години в Земун се родил Матея Кежман. Той израснал играейки футбол в бивша Югославия преди по непредвидими пътища да попадне на пробен период в Локомотив София. След няколко дни треньорът Христо Бончев решава, че Кежман няма бъдеще във футбола. Но Матея отправя ярка сръбска псувня към Зума и продължава усилено тренировките; след няколко сезона започва да бележи голове из цяла Европа. Три пъти става голмайстор на холандското първенство и стига до Челси...
Посланието е ясно: всеки трябва упорито да вярва в мечтите си и да ги преследва активно – както направил Кежман или както опитвам аз самият. Работих върху произведението почти три години; вдъхновението ми беше черпено от ежедневното ми наблюдение на света около мен. Не поставях граници пред себе си нито се тревожех дали думите ми могат да засегнат някого. Продължавах написването въпреки многократните загуби на вдъхновение или отчаяние относно шансовете творбата ми да достигне до широка публика извън тесния кр circle of acquaintances and relatives . Надявах се постоянно - защото надеждата е мощна сила която ни движи напред; а когато освен че я носиш в сърцето си живееш също така “в надежда”, тя става още по-силна.
Приятно четене!

Светлин Стратев