Балада за стария моряк

Семюъл Колридж създава „Балада за Стария моряк" през 1797 година. Поемата е публикувана за първи път в сборника „Лирически балади" (1798) - значима книга, която съдържа стихотворения на Уърдзуърт и Колридж и поставя основите на английския романтизъм.

В английската литература няма друга поема, вдъхновила толкова много художници – над 70 различни творци са работили върху многобройните издания на произведението. Най-известният от тях е Гюстав Доре (1832 -1883), който в рамките на по-малко от тридесет години създава хиляди гравюри, посветени на важни литературни класики като Библията, Рабле, Данте, Милтън, Сервантес, Балзак, Тенисън и Байрон. Илюстрациите му към „Балада за Стария моряк" се считат за едни от най-зрелите и запомнящи се негови творби. Магичната атмосфера на поемата предоставя възможност на Доре да пресъздаде безкрайността на откритото море, бурите и водовъртежите в непознатия океан, ледената пустош в Антарктика и горещите екваториални води с техните морски чудовища; както и страданията на Стария моряк със завладяваща кинематографичност. Това прави шедьовъра на Колридж една от най-вълнуващите поеми в англоезичната литература.

Тук представеният превод следва текста от авторитетното издание отпечатано през 1834 година и включва коментарите добавени от автора към оригиналния текст през 1817 година.