Дрехата прави трупа. Пиеси

Кратката драматична форма при Херберт Бергер получава по-дълбочинно и комплексно значение, което надхвърля само определения като "зловещи" или "странни" гротески. Авторът майсторски води диалога в своите злобни пиеси, които са изградени с изключителна драматургична сръчност и увереност, независимо от странните и често ужасяващи идеи.

Петер Шустер

Австрийският драматург Херберт Бергер (1932 – 1999) е роден във Виена. Той учи театрознание и история на изкуствата. За известно време работи като фриланс журналист в сферата на културната и комуналната политика, пишейки за три виенски вестника, а между 1976 г. и 1992 г. е драматург в австрийската телевизия.
Бергер е известен главно със своите едноактни пиеси, много от които се изпълняват дори по радиото; той има също така един роман, сборник с разкази и книга с афоризми. През 70-те години на ХХ век става популярен благодарение на черния хумор в творбите си, които сам нарича „злобни пиеси”. В тях той демонстрира как зад еснафските маски на героите му липсва всякакво човечество.
Той е носител на множество литературни награди, включително отличие от австрийския ПЕН клуб — награда името Франц Теодор Чокор. Произведенията му са преведени на редица европейски езици.

Херберт Бергер се определя като продължител на старата виенска традиция за създаване на гротескни произведения с мрачни апокалиптични картини, черен хумор и алегории. Обикновено неговите пиеси биват описвани или като зловещи или прекалено странни. Основният мотив , който го привлича е нахлуването на нереално в реалността; това добавя ново трагично и загадъчно измерение към иначе нормалното ежедневие.
На пръв поглед персонажите му изглеждат обикновени хора; всъщност те представляват различните слабости у човека - жестоки и отмъстителни характери. В комедиите му жестокостта доминира толкова силно, че усмивките често преминават в гримаси.